Tagged "books"

Всички сте чували - или по телевизията, или в Интернет, клишето за “мъдростта на Изтока”. Обикновено се ползва от жени на средна възраст, които обикалят света и се прехласват по различни изживявания - планини в Тибет, статуи на Буда в Тайланд или местности, посветени на джендер-флуидни индийски “божества”. Понякога говорят и за Япония, но най-често в контекста на колко са добре и “кога ще ги стигнем”. Естествено се споменава и любовта на средния японец към България и най-вече към нашето кисело мляко. Но, тук-таме се срещат и говорещи за вярванията, дисциплината и за почитта към предците на японеца. И аз, досущ като говорещата глава, каквато съм, ще говоря за вижданията на един конкретен японец. Затова, с Бог напред, и да започваме.

Наскоро сестра ми прочете “Бели нощи” на Достоевски и ме попита с какво да продължи. Веднага й предложих любимата ми негова творба (засега; Не съм чел “Бесове” и “Братя Карамазови”, но не заради липса на желание). Трудно може да се каже нещо ново за “Престъпление и наказание”. Затова тази статия ще покаже по-скоро моето скромно и нелитературоведско мнение за книгата, което би могло да помогне на любопитните.