Секуларизираното Рождество

Декември месец - време за събиране със семейството, търсене на подаръци, пълнени шарани, кючеци в Банско за студентите, гледане на всички филми от поредицата “Сам вкъщи” (само тези с Маколи Кълкин), историите за силните еманципирани жени на Холмарк, отиващи си на село и намиращи юношеската любов, снимане на нечетен брой постни манджи на Бъдни вечер, гърмене на шампанско, пиратки и фойерверки. Общо взето, месец за празненства. Но нещо липсва. Или по-скоро Някой…

Не се имам за богослов, даже не и пишман такъв, затова се извинявам за стила на статията. Няма да анализирам причните, нямам капацитета за това - ще го оставя на по-умни от мен. Само ще се опитам да представя някои от “симптомите на болестта”. Също така, моля се на Бог да ми помогне да се изразя най-ясно и да не оскърбя Него или някого от вас. Идеята за тази статия се роди в ежедневието ми и наблюдението на света около мен. Говоря генерално, като имам предвид изключенията, потвърждаващи правилото.

Коледа или Рождество?

“В началото бе Словото” пише евангелистът (Йоан 1:1), което освен всичко друго показва и важността на думите, които използваме. Всяка година се говори за Коледа, коледни празници, дядо Коледа (когото ще споменем после) и т.н. Думата “Рождество”, камо ли словосъчетанието “Рождество Христово” се използва главно от клирици, а не от средния българин. За сравнение, за немците думата е “Weihnachten” (произлиза от “свята нощ”), а за англоговорящите - “Christmas” (игнорираме топлохладното “Xmas”). Комшиите ползват “Божич”. Святото, духовното присъства и в трите названия и отсъства от “Коледа”. Думата произлиза от “Kalendae” на латински и означава “първия ден от месеца”. Абсолютно земно и бездуховно, да не говорим и че не е вярно по Новоюлиянския календар, който БПЦ използва. “Рождество Христово” е истинският празник и мога да си представя, че “Коледа” спомага за секуларизацията му. Защото се отнема събитието, отнема се Христовото. Не отбелязваме едно от чудесата на света - рождението на Спасителя от вечната Дева, а просто началото на месеца. Силата на навика обаче е голяма и, признавам си, аз използвам паразитното “Коледа” понякога, въпреки старанието. Освен че измества името на празника, думичката “Коледа” е също ключова и в едно друго изместване, което е тема на следващия абзац.

Дядо Коледа и св. Николай Мирликийски Чудотворец

Още с пристигането на зимата, а напоследък след като се развалят тиквите от един определен демоничен фестивал, около нас се материализират елхи, елени, джуджета, шейни и белобради хора с червени кожуси и шапки с пискюли. Всички сме свикнали с това явление и много от нас го свързват със сезона и с предстоящия празничен цикъл въобще.

Но колко често се замисляме какво точно изобразява украсата и кой точно е веселият старец? На децата се дава отговорът, че дядо Коледа живее на северния полюс, понякога със Снежанка, понякога без, където цяла година с джуджетата си правят играчки за добрите деца, които след това отиват под елхите за празника по неведоми пътища. Митът всичко си има - митична фигура, която никое дете не вижда, магия - джуджета, летящи елени и шейни, и мистика - влизане в къщата без видими следи от взлом, а накрая даже има и подаръци. Но отново Някой липсва.

Какво общо има дядо Коледа с Рождество Христово? И, ако има нещо общо, защо и официално безбожният комунизъм създава собствена алтернатива - дядо Мраз? Отговорът е, че общото е много малко. По начало, дядо Коледа донякъде е базиран на св. Николай Мерликийски Чудотворец. Митът с подаръците донякде е базиран на щедростта на св. Николай и момента от житието му, където той хвърля торбички с жълтици през прозореца на един човек, за да опази него и семейството му от обезчестяване. На някои места, примерно немскоговорящите, св. Николай носи подаръците на децата и дядо Коледа даже бива изобразен като епископ. Името Santa Claus също може да се погледне като вариация на Saint Nicholas. Някой ще си каже, ето, дядо Коледа е св. Николай, но откъде тогава се появяват елените, летящите шейни и джуджетата и защо модерният образ на великия Христов светец, проповедник, защитник на вярата и спасител на невинните, е толкова … плосък, толкова душевен, да не кажем материален, а не духовен. Отговрът е, защото е подмяна. Модерният образ на дядо Коледа произлиза от поглъщането на образа на св. Николай от образа на скандинавското божество Один. Няма да навлизам в детайли, но ако ви е интересно, може да прочетете повече тук. Накратко, дядо Коледа по-скоро би ръководил войнствена шайка, подобна на показаната и носеща чума, нещастия, войни и смърт, отколкото да брани Името и Църквата Христови, както св. Николай:

Тук е важно да отбележим, че въвеждането на езически елементи в християнството не е нещо ново. В повечето случаи те успешно биват похристиянчени или губят езическото си значение - пример е елхата, която в днешно време е повече украса, отколкото обект на почитание и поклон за плодовитост и живот. Подобен пример от нашия фолклор е корбанът. Но дядо Коледа остава като персонаж главно поради мита, изграден около него, а и поради масовата култура, която ни залива с неговия образ.

Дали ще е в реклама на Кока Кола, магазини за играчки или фирма за бързи кредити, дядо Коледа е навсякъде. Дотолкова сме свикнали с него и с асоциирането му с материални придобивки, че дори и да е имал нещо духовно, че даже и само нещо душевно в неговия образ, то е изчезнало и той вече може да събуди само първичния инстинкт за радост при очаквана награда. Така образът въздейства само на хоризонтално ниво, не на вертикално. Тоест, той се е секуларизирал.

Секуларизация

Какво научихме досега? Рождество Христово става Коледа, св. Николай става дядо Коледа, а Христос - Вседържителя, Царя на Царете, Сътворителя на материята, Бива изместен в съзнанието на хората от същата тази материя. Рождеството Му се превръща в зимен празник, свързан с(ъс свръх)консумацията, в който основното е размяна на подаръци и ядене на нечетен брой постни яденета на Бъдни вечер след като сме се пръскали от алкохол и храна на 6 или 8-ми декември, примерно. Най-хубавото от изброеното може би е едно евентуално свиждане със семейството, но дотам. Христос е Изместен, но празничното настроение във всички е високо, защо така? Защото за съвременния човек, празникът е отделен от Христос. Дотолкова е отделен, че дори мюсюлмани го празнуват и си разменят подаръци (говоря от личен опит). По всички телевизии има празнични концерти, месец преди това има празнични базари, навсякъде всичко блести, накратко казано - прелест. Но всичко това е красива опаковка на кухината отвътре - времето минава, украсата се хвърля, манджата свършва, подаръците се развалят, материята се разпада и хоп, отново сме в сивото ежедневие, намалили допамина и тънещи в меланхолия до следващия подобен фестивал.

Въпреки свръхсекуларизацията на човека, тъмната картина, открита по-горе бива все по-ясно осъзната. Модерният човек колкото е секуларизиран, толкова е и търсещ смисъла на нещата (Клара Тонева - “Секуларизираната религиозност”). Но няма страшно. Има много търговци, готови да ни го продадат. Дали ще е под формата на годишен хороскоп от буквален кабалист при Гала, някоя възторжена лелка, славословеща Дънов, йогата или тибетските монаси, мотивационни речи за правене на много пари или дори играчка за елха под формата на индиански капан за сънища (сега само за $15.99), всеки е открил истината за живота по собствен начин, разбира се отдалечен от Истината. Стига се дори дотам да има и сатанинска коледна украса, която бива разрушена от някой нетолерантен зилот. Заблудени души разпространяват заблуда от черното огледало на други заблудени души. Хората са забравили думите на апостола (2-ро Петрово 2:18-19):

18. Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда.
19. Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен.

и биват подведени от служители на златния телец и вавилноската блудница. Душата на всеки един християнин се къса при вида на този фестивал на развалата, който измества истински спасителния Празник в съзнанието на братята и сестрите ни в Христа. Утеха може да ни е фактът, че Той винаги побеждава и че истински търсещите рано или късно стигат при Него.

Истинско значение на празника

Сега идва моментът да си зададем един въпрос. Колко от нас посещават литургия на празника? Малко. А колко посещават литургия след празника, да кажем на 26 декември, също голям празник (Събор на св. Богородица)? Още по-малко. Секуларизмът ни е направил топлохладни към нашето собствено спасение. Мисълта “живей на момента” е изместила мисълта за бъдещия живот. Рождество Христово не е повод за размяна на подаръци или напиване до падане под масата, а за празнуване на едно от чудесата на света - Рождението на Спасителя на душите, “Който изпълня всичко във всичко” (Ефесяни 1:23). Празнуването трябва да е с Него и в Него (в Църквата), а не без и извън Него. Първото е благословено, второто знаем накъде води. И въпреки че е повод за събиране, семейството, като една малка църква, трябва също да празнува Рождеството на Царя на царете с Него, а не без Него. Така всички ние, заедно, бихме могли да успеем да се спасим, което е най-големият подарък, който бихме могли да подарим на близките си.

Желая ви приятно празнуване и нека Бог бъде с всички нас!