За много години, мили читателю! Ще започна с клишето, че отминаването на старата година е повод за равносметка на отминалото време. Не мисля, че някой от нас би спорил, че 2024-та беше година на големи събития и драстични промени. Някои сигурно са за добро, други - за лошо, всички обаче ни приближават към последния и неотменим концерт с духови инструменти, на който всички доброзорно сме поканени.

Декември месец - време за събиране със семейството, търсене на подаръци, пълнени шарани, кючеци в Банско за студентите, гледане на всички филми от поредицата “Сам вкъщи” (само тези с Маколи Кълкин), историите за силните еманципирани жени на Холмарк, отиващи си на село и намиращи юношеската любов, снимане на нечетен брой постни манджи на Бъдни вечер, гърмене на шампанско, пиратки и фойерверки. Общо взето, месец за празненства. Но нещо липсва. Или по-скоро Някой…

Наскоро сестра ми прочете “Бели нощи” на Достоевски и ме попита с какво да продължи. Веднага й предложих любимата ми негова творба (засега; Не съм чел “Бесове” и “Братя Карамазови”, но не заради липса на желание). Трудно може да се каже нещо ново за “Престъпление и наказание”. Затова тази статия ще покаже по-скоро моето скромно и нелитературоведско мнение за книгата, което би могло да помогне на любопитните.